Следвайте Гласове в ТелеграмРусия наистина набра сила - материална, интелектуална, научна,

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Русия в действителност набра мощ - материална, интелектуална, научна, военна, доста мощ. Но Русия безспорно закупи и духовна мощ, тя се трансформира в опора на православието в целия свят. Нашата Църква не играе единствено някаква културна роля и не е отвън полето на публичния живот, там, в периферията, обслужвайки пенсионерите - тя е в центъра на живота на хората. Това сподели руският патриарх Кирил в обичайното коледно изявление с генералния шеф на ТАСС Андрей Кондрашов пред телевизионният канал " Россия 1 ". 

Според главатата на Руската православна църква Бог не изпраща на хората тествания, които те не са в положение да понесат. Дори Великата отечествена война, която беше съпроводена с огромни премеждия на хората, не съумя да унищожи живота на нашия народ. Така че тестванията, които през днешния ден се падат на нашата орис, сигурно ни нараняват, само че не са в положение да ни убият. Те не са в положение да ни разклатят като народ. Те не са способни да разрушат нашия светоглед, който директно включва любовта към Родината и готовността да я пазиме.

- Ваше Светейшество, благодаря Ви още един път за обичайна опция да приказвам с Вас на Рождество Христово за празника Рождество Христово. Поздравявам Ви.

- Сърдечно Ви благодаря. Това постоянно е особено събитие и за мен - да се срещна в навечерието на празника, да поддържам връзка с Вас, само че и посредством това другарство да проведа някакъв диалог с нашия народ.

- Тази година се навършват 15 години от възкачването Ви на престола и аз доста добре си припомням по какъв начин още по-рано, преди 15 години, Вие към този момент говорехте за обичайните полезности. По това време, когато доста политици към момента ви мръщеха носа и споделяха: " Какви обичайни полезности, откакто имаме институцията на човешките права и демокрацията за благоденствието на хората, за благоденствието на страната и това е задоволително? Тогава говорехте за това, а тази година към този момент можем да кажем, че обичайните полезности станаха част от институцията на правото, само че Вие към момента продължавате да говорите за обичайни полезности. Значи смятате, че това към момента е декларация и към момента си коства да се борим за нея?

- Бих желал да стартира с традицията филологически. Какво съставлява тя? Традицията е предаване, безусловно: трансмисия. С други думи, обичайните полезности са тези полезности, които се предават. От кого на кого? И какъв е интервалът от време, през който се предават тези полезности? Като си отговорим на тези въпроси, незабавно ще разберем защо става дума.

А ние приказваме за безконечни полезности, които Бог е вложил в самата природа на индивида. И реализирането на тези полезности обогатява индивида с това, което е архаично, непреходно и в доста връзки дефинира такова значимо разбиране като човешкото благополучие. Следователно това никога не е архаично, а е удостоверение за нещо, което излиза даже отвън границите на нашия опит.

Как можем да си представим полезност, която постоянно е съществувала и се е предавала от потомство на потомство, от просвета на просвета? Ето за какво отношението към обичайните полезности би трябвало да бъде доста деликатно. И най-важното е, че обичайните полезности не трябва да се отъждествяват единствено с предишното. И че младежите схващат това. Традиционната полезност е това, което е принадлежало на историята, което принадлежи на историята и което ще отиде в бъдещето. Тези полезности ще съпътстват човечеството, явно, до края на този свят.

- Ваше Светейшество, през предходната година имаше доста знаци. Струва ми се - положителни, само че желая да знам Вашето отношение към тях. Разбира се, това е завръщането на иконата " Троица " на преподобния Андрей Рубльов. Гробът на княз Александър Невски към този момент е подложен на историческото си място в Санкт Петербург. Намери се почитаната икона на Казанската Божия майка и към този момент е допустимо да й се поклоним в Казанската катедрала. Мисля, че това са положителни знаци. А съгласно вас? И има ли някакъв скришен смисъл в него?

- Тези събития са толкоз значими, че, несъмнено, е значимо да се опитаме да разберем - първо, за какво това се е случило в този момент. Защо не е могло да се случи преди този момент? Защо патриархът, непрекъснато минавайки около тази [Казанска] икона, не си е задал въпроса, че това не е афиш, не е копие, че това е икона, а ликът е толкоз античен, че тази икона не може да бъде направена в този момент? Но той го е направил.

- И какво се е случило в някакъв миг? Минал е около нея, както е минавал и преди - и какво се е случило?

- Да, и ето, че минавах, гледах иконата и си мислех: по какъв начин са се научили да фалшифицират старинното, без да осъзнават, че пред мен има оригинал. Вземам тази икона в ръце, обръщам я и разбирам, че това е антична икона. И си припомням историята, че Московският лист на Казанската Божия майка сякаш бил откраднат от църквата на Червения площад. И никой не можеше да изясни и да опише историята по какъв начин е била открадната. Какво, крадците не са били хванати, или е имало гонене, а кой въобще е споделил, че е открадната? Няма нито една от тези информации.

И тогава ми хрумна мисълта: значи може би никой не го е отвлякъл, а просто го е скрил? Такова е било времето - скрили са облика. А и фактът, че се е озовал в патриаршеската сакристия, също не е инцидентен: къде бих могъл да занеса този облик, с цел да не бъде пренесен в някой музей? Той е бил предаден на моите прародители - най-вероятно това е бил патриарх Алексий II, и обликът се е намирал в патриаршеската броня.

Така се допрях до тази реликва и доста се веселя, че това се случи освен по някакъв скришен метод [незабелязано] и този облик не остана единствено на мястото, където се моли патриархът, а че имаше опция да го върнем на историческото място, където е бил: на Червения площад.

- Явно това са някакви знаци или по този начин си го представяме? За Църквата, за народа, за страната?

- Да, това е доста добър въпрос. Има подобен текст от Светото писание: " В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да населява в тяло, което робува на прегрешението ". Какво значи това: значи, че с цел да одобри Божията берекет, да одобри чудото, човек би трябвало да е подготвен за него. Бяхме ли подготвени за него в руско време? Не. Бяхме ли подготвени в постсъветското време, когато имаше всички тези " турбуленции ", когато съзнанието ни беше превключено към нещо напълно друго? Сега е изключително време, аз го назовавам време на централизация.

Русия в действителност набра мощ - материална, интелектуална, научна, военна, доста мощ. Но Русия безспорно закупи и духовна мощ, тя се трансформира в опора на православието в целия свят. Нашата Църква не играе единствено някаква културна роля и не е отвън полето на публичния живот, там, в периферията, обслужвайки пенсионерите - тя е в центъра на живота на хората.

И когато всички тези прелестни промени в живота ни настъпиха, и Божията Майка се появи - не на " злата душа ", а на отворената душа на нашия народ, на отворените сърца, с цел да одобри тази берекет. Затова всичко е доста тясно обвързвано: положението на хората, равнището на тяхната религия, нематериалност, подготвеност да възприемат светата обител и чудесата, които Господ прави. Затова тези събития свидетелстват за огромната смяна, която е настъпила в съзнанието на нашия народ и в духовния живот на хората.

- Сега нашите момчета се молят най-много, викат към Бога, както ми се коства, там, на фронтовата линия, в окопите, преди борбата, приемайки вражеските офанзиви. Слава Богу, към този момент имаме чувството за безспорната наложителност на успеха - тя ще пристигна, ще я получим. Но хората не престават да умират - бойците, моите сътрудници публицисти, и елементарните хора, жителите на градовете. И то както в зоната на интервенцията, по този начин и в граничните региони. Как можем да им помогнем? Как да ги успокоим, по какъв начин да им дадем вяра?

- Въпрос, на който аз персонално нямам отговор, тъй като всичко е доста самостоятелно. Мисля, че не може да има един отговор. Но бих желал да кажа следното. Бог не изпраща на хората тествания, които те не са в положение да понесат. Дори Великата отечествена война, която беше съпроводена с огромни премеждия на хората, не съумя да унищожи живота на нашия народ. Така че тестванията, които през днешния ден се падат на нашата орис, сигурно ни нараняват, само че не са в положение да ни убият. Те не са в положение да ни разклатят като народ. Те не са способни да разрушат нашия светоглед, който директно включва любовта към Родината и готовността да я пазиме.

Затова ми се коства, че всяко тестване ни е изпратено не с цел да ни унищожи, най-малко духовно, а с цел да ни направи по-добри, преминавайки през тези тествания. В прочут смисъл това, което ни се случва през днешния ден, е тест за нашата зрялост, в това число духовна зрялост. В продължение на толкоз доста години вие живяхте в религиозна независимост. Строили сте църкви, откривали сте манастири. Започнали сте да приемате Светите Христови Тайни. Свещениците работят във въоръжените сили. Момчетата се изповядват и одобряват Светото причестяване, преди да отидат в офанзива. Вече има напълно друго измерение на този нравствен живот.

И въпросът е: какво ни носи всичко това като народ, като страна? Дълбоко съм уверен, че в случай че нямаше това възобновление и, не дай си Боже, в случай че имаше такава междуособна война, тя щеше да протече по напълно различен метод и последствията от нея щяха да бъдат доста рискови за нашата страна. А през днешния ден народът, страната има капацитета да отблъсне тези, които желаят да смажат нашето Отечество. Точно по този начин се молим в специфична молитва в Литургията за мир, за преустановяване на военните дейности и за нашата победа. И се надяваме, че това ще бъде по този начин.

Бих желал още един път да подчертая, че нашите победи се изковават освен на бойното поле. Те се коват още от детските градини и учебните заведения. Те се изковават в нашите юношески групи, в просветителните институции... И, несъмнено, Църквата продължава да извършва едно доста особено служение. С Божията помощ, като активизираме всички сили, с които разполагаме, можем да станем по-силни. На първо място, по-силни духовно.

- Както знаете, имаме хора, които не желаеха да станат по-силни, и преди две години, през февруари 2022 година, започнаха да напущат страната. Така че тези " уплашени хора ", които евентуално са имали илюзията, че раят на земята е на Запад и че там ще им е добре, явно към този момент са се сбогували с тези илюзии, тъй като стартират да се връщат - от ден на ден и повече. И тук има две гледни точки. Едните споделят: би трябвало да им помогнем, да ги върнем, а другите споделят: не е нужно да оказваме помощ, обществото ще бъде по-чисто и без тези хора. А по какъв начин е християнското?

- Не желая да споделям нищо, като че ли от моята мъдрост - или липса на мъдрост - просто бих желал да се базира на " Божието слово ". Притчата за " блудния наследник ". Имало двама сина: единият здравомислещ, който работел, трудил се, помагал на татко си, а другият, като получил пари в завещание, отишъл и ги пропилял. И тогава той се върнал при татко си изпокъсан и плачевен. И оня другият наследник, несъмнено, се възмутил, тъй като бил здравомислещ наследник, а татко му приел този развратен наследник.

И това също е алегория за всички нас: не трябва да отблъскваш човек, който е съгрешил, в случай че той идва с възприятие на смирение, осъзнавайки виновността си. Ако хората, които са напуснали Русия и даже по някакъв метод са се противопоставили на нея, се върнат с разбирането, че в действителност са сбъркали, то Родината не може да ги отхвърли.

Не мога да дефинирам различен метод към тази тематика, с изключение на християнския. Възможно е към момента да съществуват някои въпроси, свързани с правоприлагането, със степента на присъединяване на тези хора в някои незаконни дейности, само че това не визира духовенството. И споделям, обръщайки внимание на обстоятелството, че измежду тези хора има и напълно почтени, само че такива, които са сбъркали или са се уплашили, или в действителност са се пробвали да намерят нещо по-удобно за себе си в живота, удобно, само че са били посрамени по този път. И в случай че те се върнат в родния дом с смирение, дело на отеца е да ги посрещне.

- Преследването на каноничната Руска православна черква в Украйна. Първо завземането на Киево-Печерската лавра, след това опитите за възбрана на каноничната Църква... Имам възприятието, че желаят да трансфорат нашата Църква в един от моторите на великански конвейер на омразата към руснаците и Русия като цяло. Мислите ли, че ще съумеят?

- Нещо към този момент са съумели, само че по един доста муден и, простете, малоумен метод. Те поеха по пътя на основаването на ерес, тъй като не можеха да извърнат цялата Църква към политическа позиция, която множеството хора не споделяха и не споделят. Именно политическите фактори доведоха до основаването на разколническа черква в Украйна. За страдание, тя беше подкрепена от Константинополския патриарх.

За всички е ясно, че Константинополският патриарх не е свободен човек, той е под мощното въздействие на тези, които имат власт в този свят. Самият той няма поддръжка, личното му паство на мястото, където се намира, имам поради Турция - в действителност не е елементарно за един човек. Затова по всяка възможност този неподходящ подтекст образува позицията на Константинополския патриарх, с която е невероятно да се съгласят доста хора. И по този начин, поддръжката за схизмата в Украйна не е просто неточност на Константинополския патриарх, това е неговият огромен грях.

Между другото, много от дълго време ми стана известно, че нашите политически съперници, съперниците на нашата страна разсъждават върху аргументите за въздействието първо на Съветския съюз, а по-късно на Русия върху арабския свят и Източното Средиземноморие, т.е. върху православния свят. И стигнаха до това умозаключение: че главната, основната мека мощ, която реализира хипотетичната политика на страната във връзка с тези райони, е Руската православна черква.

Те, несъмнено, бъркат, тъй като Руската православна черква в никакъв случай не е имала политическо въздействие. Но те не са сбъркали за нещо...

- Ами в духовно отношение, това е несъмнено...

- Защото ние сме братя със същите тези хора по религия. И в този смисъл, несъмнено, Руската православна черква е била фактор за развиването на положителни, приятелски връзки с Гърция, както и с православния и арабския свят....

- Балканските страни...

- Балканските страни. И в този смисъл, несъмнено, мека мощ. Но освен от наша страна. И по принцип тази духовна мощ не може да бъде твърда. Духовната мощ постоянно е ориентирана към постигането на тези идеали, които са предписани в Евангелието.

Ето за какво, изцяло отхвърляйки тълкуването на меката мощ, което по това време западните анализатори приписваха на Руската православна черква, аз по едно и също време с това ще кажа, че Църквата, несъмнено, изигра доста значима роля за запазването на духовното единение на православието. И когато започнаха тези разцепнически процеси, не се колебая, че зад тях стоеше политическата воля освен на враговете на Русия, само че и на враговете на Православието. Защото да се откъсне Руската черква от църквите в Близкия изток значи да се отслабят преди всичко тези църкви.

По Божия благосклонност по-голямата част от православните водачи са мъдри хора и не се поддават на сходен напън. Въпреки че този напън се оказва и някои от тях се отхвърлят от своите позиции. Но някои глави на църкви самоуверено му се опълчват.

- Споменахте Източното Средиземноморие. По тези места, където се е родил Христос и е извървял земния си път, всичко е в пламъци и макар че всички международни религии в Светите земи декларират в един глас, че се молят единствено за мир и за нищо друго, войната продължава. Как съгласно вас можем да намерим пътя към мира в Близкия изток?

- Разбира се, нямам и не мога да имам никакви политически предписания, а евентуално всички предписания са опитвани от дълго време и нищо не е проработило. На първо място, приказваме за това, че сред арабското и еврейското население има много огромно напрежение.

Пак дублирам, няма да се впускам в разискване на възможни политически или стопански аргументи за това, въпреки че евентуално има и двете, само че това напрежение не се е родило през днешния ден, то е съществувало в предишното.

Ето за какво, в случай че приказваме за някакви способи и средства за превъзмогване на този спор и за сдобряване на хората като цяло, ми се коства, че би трябвало да включим доста интензивно религиозните водачи. И уважаваните мюсюлмански водачи, и еврейските водачи, и християнските водачи. Защото, в случай че в действителност се реализира някакъв консенсус сред водачите и водачите на тези групи по отношение на това какво и по какъв начин да се направи, с цел да се резервира мирът, тогава този консенсус може да се осъществя в политическите концепции и да окаже въздействие върху предотвратяването на по-нататъшна военна ескалация.

Но това към момента е единствено фантазия, тъй като, както разбирам, при цялото предпочитание на някои религиозни водачи да се включат интензивно в този въпрос, не всичко се получава по този начин, както бихме желали.

- Нека се надяваме. Ваше Светейшество, множеството съветски фамилии честват Коледа. Моят, може би, обичаен, само че всяка година доста настоящ въпрос е: по какъв начин можем да създадем място за празнична наслада измежду нашите проблеми и паники?

- За мен празничната наслада е положение на духа. Знам, че за някои хора синоним на наслада е забавление.

- Но има разлика.

- Да, има огромна разлика. Не можеш да се забавляваш непрекъснато, тъй като ще се побъркаш. Веселието, като цяло, е доста енергоемка страст и всеки знае това. Не можеш да се смееш цяла нощ, а на идващия ден да те боли глава. От какво се нуждаете? Имаме потребност от наслада в сърцата си, с цел да балансираме възприятията си, с цел да възприемаме в действителност това, което претърпяваме, като значимо духовно събитие.

И съгласно мен, несъмнено, някои от хората, които не споделят религиозни убеждения, няма да се съгласят с това, само че съгласно мен без религия в Бог това е невероятно. Казвам ви го от личния си опит. Не мога да си показва по какъв начин е допустимо да имаш наслада - тъкмо тази наслада, за която приказваме, насладата " в Светия Дух " - в случай че отричаш и Духа, и Бога, и затваряш целия си светоглед в границите на съществуващия веществен свят. И затова затваряте и живота си в границите на този веществен свят. И тогава какво? И тогава - хълм и нищо....

- И нищо не взех със себе си.

- И не взе нищо със себе си. И в случай че човек има вяра, че всичко свършва с хълма, то той е трагичен човек. Освен това, в случай че не вярвате във вечността, в случай че не вярвате в Божия съд, това се отразява на мотивацията ви тук. Ако няма Бог, всичко е разрешено. Класикът го е споделил. Ето по какъв начин работи това. Живейте, както ви харесва, правете, каквото ви харесва. Има някои закони, можеш да ги заобиколиш.

Но в случай че схванеш, че нищо не свършва с курбан, че душата е безсмъртна, че ще застанеш пред Бога, че ще бъдеш съден по метода, по който си живял - тогава мозъкът се включва и се появява възприятие за самозапазване. И 20 пъти човек ще се замисли: би трябвало ли да изневерявам или не? Трябва ли да унищожа фамилията си или не? Трябва ли да взема назаем доста пари и да избягам някъде, като оставя индивида, от който съм взел парите, човек в потребност, или не? Това може да се изброява до безспир.

С други думи, съвестта е необикновен интуиция. Този глас нямаше да съществува, в случай че не съществуваше Бог. Защото гласът на съвестта съответствува тъкмо с Божествените заповеди. Но за жалост съвестта е нежна структура. Тя може да бъде унищожена, отслабена, да се сътвори такава система от псевдоценности, при която съвестта стартира да се усеща по този начин: " ами, като цяло, не е напълно зле ". И по този метод човек губи способността си в действителност да разграничава положителното от злото. А това е най-лошото. Съвестта е от Бога, тя е най-силното доказателство, че Бог съществува.

Понякога ни споделят, че съвестта е резултат от човешкото развиване, че тя се образува под въздействието на външни фактори, просвета, обучение и така нататък Това не е правилно. Това, което е положително, е положително за всички, както за образованите, по този начин и за необразованите. А съвестта стартира да работи в индивида, когато той нарушава Божиите заповеди, даже без да ги знае. Така че дай Боже гласът на съвестта в никакъв случай да не изчезва и да се грижим за този драгоценен инструмент, който - без значение от това какъв брой постоянно се молим или не се молим, вървим или не вървим в храма - ни оказва помощ да не губим връзка със Създателя.

- Когато споделяме: " Ние сме руснаци, Бог е с нас ", коства ми се, че най-хубавото доказателство за това е големият брой хора, които в този момент, в случай че не водят война, то сигурно оказват помощ на нашите бойци по всевъзможен метод. Вижте: доброволци. Нямахме визия какъв голям брой от тези прелестни хора имаме в нашата страна. Това е Бог, нали?

- Да, там, където има жертва, където човек дава от себе си, там е Бог. Защо? Защото физическата природа на индивида в името на самосъхранението допуска динамичност към себе си, а не от себе си. Трябва да се съхраним, би трябвало да оцелеем, по тази причина би трябвало да отидем към себе си. А в случай че се отдадеш на себе си, постоянно излагайки се на опасности? А когато непринудено умираме, излагаме ли живота си на риск? Откъде идва това? От каква материална субстанция може да израсне тъкмо тази постъпка, отдаването на личния живот? Е, няма коментар.

- Само от горната страна.

- Само от горната страна. Бог ни управлява посредством съвестта. И може би човек не знае по какъв начин да се кръсти или не върви на джамия, само че гласът на съвестта го кара да прави това, което Бог желае от него. Ето за какво постоянно би трябвало да се вслушваме в съвестта си и в никакъв случай да не довеждаме въпроса до такава степен, че съвестта просто да бъде унищожена. Понякога споделяме: " човек без съвест ", " без съвест ". Той е унищожил най-важното нещо в човешкото измерение на живота.

Затова, дай Боже, всичко, което работи за запазването на съвестта - това, несъмнено, включва религиозния фактор, високата просвета и образованието, което включва любовта към родината, помощта към ближните - да оказва помощ на хората да запазят съвестта си, а дружно с нея и отговорността за себе си, за своите родственици и другари и за своята страна.

Инфо: ТАСС